Ваксината, чието име, е НАДЕЖДА

Днес, 03.02.2021г., е моят 2-ри ден след второто приложение на ваксината, известна като ваксината на Пфайзер…. Вкъщи съм си… какво по-добро време, в разгара на реакциите на ваксината, да си мисля за времето, в което живеем, за хората, за това какво се случи, какво се промени и с какво го заслужихме….  Вече предчувствам, как  сте на път да затворите таба на браузера…… пак Корони, пак ужасии, пак гнет и драми… и сте прави…… на мен лично вече ми се гади от всичко това…..

Макар, че бях предупреден….. Спомням си един асистент в университета, мъж на средна възраст, с мустаци, леко мургав, с прошарена коса, слаб, почти суховат и с едни кафяви, дълбоки очи, с пламък в тях. Сякаш времето не бе успяло да загаси живота в тях.

”  ….Според съвременни проучвания въртенето на Земята се засилва…, а ние се возим на нея…Ха-Ха-Ха… ”  

“Тоз пък” – си мисля аз- “това упражнение по епидемиология ли е? Или съм на лекция по астрономия във Физичния факултет?” ” и този изпит, тежък голям с инфекцииите, а и паразитите.” “И как гадно изпитват!” 

“- и да знаете, то е въпрос на време” продължава той.. 

“да изпаднем от нея” завършвам на ум мисълта му….. И в този миг в съзнанието ми оживява една Земя, въртяща се с безумна скорост и всички хора, накачулени на нея, се въртим, главите ни се лашкат като на детска въртележка, като тази пред стадион Васил Левски навремето, до блъскащите се колички, стартирана от онзи луд, който видяхме на предния цикъл в упражнение по психиатрия, дърпащ обезумял ръчката пред пулта, което единствено довежда до увеличаване на скоростта на въображаемата пред очите ми синя топка- нашата Земя… Неволно се усмихнах….

” -неизменно това няма да е СПИН, освен ако не започне да се предава по въздушно-капков път “- говореше той.

Върнах се при моята представа, само че този път на въртележката имаше човек със СПИН, естествено  пипнал го по-приятен начин, не по време на някоя операция.

“-та така, че бъдете нащрек, тя ще дойде…..” продължаваше той. “….”

Сетих се отново за лудия, който държеше ръчката…. Ако знаеше, че на въртележката има болен от СПИН, дали ще се уплаши и ще побегне?

“-Това ще е вирус, някакъв нов, появил се най-вероятно от животни” ,говореше благо асистентът, ” сигурно ще е от Азия……., те всички идват от там” 

“Да тези вируси са неприятни” ,си мисля аз,” имената на лекарствата едни дълги, с много съгласни една до друга……, Що за кретен си да измисляш такива имена? Явно някой като лудия, дето държи ръчката на моята въображаема въртележка на спирката на 76 на Графа….

Пия чай…. някак тялото ми е отпуснато и топлината на чая засилва усещането за безтегловност и допълва приятната умора на тялото…

Замислям се за наистина болните… И при тях ли започва болестта така?… Продължавам да мисля как ли са те? Какво ли щеше да бъде в главата ми, ако не знаех, че това е реакция на ваксината, а  съм COVID-19 болен…., някак ги чувствам близки, а в същото време толкова далечни…. Сещам се за Таня. Тя лежеше и знаеше, че трябва да ми се обади, ако нещо с нея  се влоши…. Дишаше трудно…., а аз се опитвах да омаловажавам симтомите й поне пред нея…. “Я стига, изправи се малко в леглото. И аз по цял ден да лежа, няма да мога да дишам, почти й се карам…. А за себе си знам, че току-що съм говорил с колега в голяма болница, да й търся място… и са ми отказали. Бесен съм…….,а Корнелия я настанихте? псувам всичко наум.

Тя не знае, но аз убедено й повтарям, че няма страшно, че ще й уредя място, ако симптомите са изострят… Тя ми вярва….. и продължава да диша като локомотив…. чувам децата й покрай нея…..

Не, определено не съм като нея в момента. Сякаш лицето ми гори, но от сутринта меря температурата си…, и е нормална….

Сериозна лекарка, която ме накара да се почувствам като малко дете със засъхващи сълзи след ДТК имунизация ме предупреди  в РЗИ-то:  “Ваксиналните Ви реакции ще бъдат по-силни от първата апликация”.

Спокоен съм….. Знам, че тези реакции показват, че организмът ми работи…. Скоро ще имам още повече антитела, от тези Г-то, дето пазят…. Пренасям се в работата си……, а другите хора, онези дето идват при мен, дали и те имат от тези Г-то, но по моя начин…. Едва ли….. Всичко е мудно…. и ваксинацията и хората….. Особено хората….. Те нямат моята въртележка и онзи човек, който да ги предупреди… Нямат историята на Танчето, и още десетки други….

Те, може би, нямат и загубите…., но всички имаме статистика… Статистиката на ЕДИННИЯ ПОРТАЛ, на уърлдметъра и още десетки…

“-Това, може би няма да се случи при ВАС, но с тази скорост на въртенето на Земята, знае ли човек…?,” с лека и закачлива усмивка привършваше упражнението той….. ”  и в този  момент се връщам в реалността от болки в  мускулите и ставите ….

Знам, че утре всичко ще свърши, както първия път. На втория ден всичко ще се изпари, както  оплакванията на хората, които не пребориха вирусът…. и си тръгнаха….

Тръгнаха си сами, в безсъзнание, само с тръба, без прегръдката и последната си дума….

Таня остана, остана да ми напомня колко крехък е животът. Остана до мъжа си,  до децата си. Остана, за да ми показва, че винаги има смисъл да се бориш….

-” та, ако ВИ се случи, трябва лекарство, но то както знаете не е лесно за намиране……, покачваше тон, за да удържи умерените студенти, “Много е трудно в началото, и тогава ще Ви послужат всичките тези неща, които досега са описани в нашата прекрасна стара наука: ЕПИДЕМИОЛОГИЯ….. А….а….а и ВАКСИНА

Погледнах го в очите, погледите ни се срещнаха…. И в този момент аз осъзнах, че този съсухрен човек не се шегува…. Той се опита да ни предупреди….

Аз си поставих ваксина, чието име е НАДЕЖДА. НАДЕЖДА, ЧЕ ВСИЧКИ НИЕ ЩЕ БЪДЕМ Таня до децата и семействата и когато си затръгваме, ще си тръгнем с прегръдката на любимите си и че оставяме един по-справедлив СВЯТ.

P.S. Проследих нивата на антитела в кръвта си… Пет дни преди втората апликация имах стойности в пъти по-високи от колега, оздравял от КОВИД с тежка форма на протичане.

Вече имам лека температура 37,2, но няма да си правя PCR, защото знам от какво е.